Антинаталистичната политика в Африка – част 3 дъ файнъл

10% от всички по-възрастни в Суб Сахарна Африка имат СПИН. Африканското правителство се налага веднага да разшири семейното планиране и здравните услуги включително пълен достъп до контрола по раждането, да се разпространят клиники, които да се занимават с контрола по раждането, здравни клиники, грамотни програми, програми за предотвратяване на СПИН, да се насърчава културното развитие, а също така и ограмотяването на жените- все още Африка има недостиг на всичко това. Всичко това –недостига на храна, свръх населеността, гладът, високата детска смъртност и СПИН ще продължи да се увеличава в региона. Въпреки тази ужасна гледка, е бил отбелязан напредък в разпространението на семейното планиране и контрола по раждаемостта. Семейното планиране и културната промяна са най-високи в заможните региони.

Много от провинциалните африканци смятат, че е дълг на жената да има много деца и че мъжът не бива да изпозва контрола за раждането в никакъв случай. Със същото мислене са и регионите ,които страдат от глад и различни болести. Пренаселените региони, които са неспособни да нахранят умиращите от глад деца също имат много висок процент на СПИН ,най-високият процент раждаемост, най-високият процент за детска смъртност, най-големите семейства, най-голямата религиозна и културна съпротива относно контрола, а също така са имат и най-голяма нужда от семейното планиране. Поради тези причини, с няколко изключения, експертите са песимистични относно способноста на Африка да се справи с пренаселеността, да разпространи контрола,намали СПИН или да се справи с глада.

Джеймс Росен и Шанти Конли са документирали тези проблеми през 1998г в техния репорт Population Action International. Малките региони малко по-малко правят прогрес. Въпросът е дали този прогрес ще се осъществи толкова бързо, така че да се предотврати катастрофата. Умираща за храна, Африка все още се нуждае от две неща :икономически бум и културна революция за да може да се увеличи възможността за контрол по раждането, обучение по семейно планиране и да се построят повече здравни заведения.