Нотификейшън

Искам само да кажа, че блогът от преди месеци и занапред незнам до кога няма да бъде обновяван, защото собственичката си има бебче и е заета веднага щом има малко своодно време ще пусне нещо …

тенк ю

Необихевиоризъм - 1

Във формулата С-Р стимул – реакция има една голяма истина и една голяма лъжа. Истина е, че ние не сме свободни от стимулите, ние сме зависими от средата, никога човек не е свободен от това, което го заобикаля. Лъжата е, че пространството между с – р е празно, стимулите се преработват в нашето съзнание. Това води до преразглеждането на класическия бихевиоризъм и до създаването на необихевиоризма.1. Хронология

Първият етап от развитието на бихевиоризма – бихевиоризма на Уотсън продължил от 1913 г. до 1930г.

Вторият етап – необихевиоризма може да се датира от 1930 до 1960 г. той обхваща работата на такива учени като Толман, Гатри, Хъл, Скинър и др.

Третият етап от еволюцията на бихевиоризма се нарича нео-необихевиоризъм или социален бихевиоризъм, началото на който са 60 г. на 20 в. и се характеризира с връщане към когнитивните процеси.

2. Представители

Кларк Хъл, Едуард Толмън, Б.Ф.Скинър, Е.Р.Гътри, Кенет Спенс и др.

3. Развитие

Централни в необихевиористко направление са теориите на Кларк Хъл и Едуард Толмън. Те и двамата признават недосатъчността на бихевиористката формула S - R и я заменят с друга, съдържаща “средно звено” – така наречените “междинни променливи”, които опосредяват поведението на организма. Понятието “междинни променливи” се въвежда за пръв път от Толмън през 1932 г. Тези междинни променливи са явления, които не се наблюдават отвън. Формулата става: S – O – R. но, тъй като не се наблюдават, междинните променливи нямат никаква полза за психологията. Класически пример за междинна променлива е гладът, който е невъзможно да бъде видян, но може обективно и точно да се проучи, например като се наблюдава дали бързо се приема храната, количеството на изядената храна. Толмън разработва теория на ученето. Той отхвърля закона за ефекта на Торндайк. Толман предлага когнитивна теория за ученето, предполагайки, че повтарящото се изпълнение на едно и също задание усилва създаването на връзка между факторите обкръжаваща среда и очаквания на организма. Скинър издига идеята, че рефлекторното поведение обяснява само малка част от всички действия. Той предлага друг клас поведение, който нарича оперантно, защото оперира върху средата при видимото отсъствие на безусловни стимули, например храна.

Антинаталистичната политика в Африка - част 3 дъ файнъл

10% от всички по-възрастни в Суб Сахарна Африка имат СПИН. Африканското правителство се налага веднага да разшири семейното планиране и здравните услуги включително пълен достъп до контрола по раждането, да се разпространят клиники, които да се занимават с контрола по раждането, здравни клиники, грамотни програми, програми за предотвратяване на СПИН, да се насърчава културното развитие, а също така и ограмотяването на жените- все още Африка има недостиг на всичко това. Всичко това –недостига на храна, свръх населеността, гладът, високата детска смъртност и СПИН ще продължи да се увеличава в региона. Въпреки тази ужасна гледка, е бил отбелязан напредък в разпространението на семейното планиране и контрола по раждаемостта. Семейното планиране и културната промяна са най-високи в заможните региони.

Много от провинциалните африканци смятат, че е дълг на жената да има много деца и че мъжът не бива да изпозва контрола за раждането в никакъв случай. Със същото мислене са и регионите ,които страдат от глад и различни болести. Пренаселените региони, които са неспособни да нахранят умиращите от глад деца също имат много висок процент на СПИН ,най-високият процент раждаемост, най-високият процент за детска смъртност, най-големите семейства, най-голямата религиозна и културна съпротива относно контрола, а също така са имат и най-голяма нужда от семейното планиране. Поради тези причини, с няколко изключения, експертите са песимистични относно способноста на Африка да се справи с пренаселеността, да разпространи контрола,намали СПИН или да се справи с глада.

Джеймс Росен и Шанти Конли са документирали тези проблеми през 1998г в техния репорт Population Action International. Малките региони малко по-малко правят прогрес. Въпросът е дали този прогрес ще се осъществи толкова бързо, така че да се предотврати катастрофата. Умираща за храна, Африка все още се нуждае от две неща :икономически бум и културна революция за да може да се увеличи възможността за контрол по раждането, обучение по семейно планиране и да се построят повече здравни заведения.

Антинаталистичната политика в Африка - част 2

Джудит Селтцер отбелязва ‘’От 1998г 38 от 53 африкански държави имат политика за намаляване растежа на населението, също така и 50 африкански страни подкрепили семейното планиране.’’ ‘’Най-голямото предизвикателство за африканското население: Ускорително развитие на здравеопазването’’

Африка (включително северна Африка) има около 622 милиона човека, прираста е 2,8% и 6.1 раждания на жена от населението. Само 18% от семейните двойки използвали контрола за раждане. Африканската култура очаквала бракове на тинейджъри също така и забременяване от момичета- половината от жените раждали още докато са тийнейджъри. Половината от всички африкански жени са неграмотни. Детската смъртност в тези райони е невероятна 105 смъртни случая на 1000 раждания, а процента детската смъртност е над 10. 40% от африканците са гладни и без храна.

Африканците ще се удвоят до около 1 милиард хора до 2025 година.

Росен и Конли отбелязват „Традиционната семейна структура, пронаталистичната гледна точка на мъжа и липсата на професионални и икономически възможности за жените са предпоставката за по-големи семейства.” Големите семейства са превилегировани да уравновесяват детската смъртност и да осигуряват спокойствието на възрастните си родители, в общества които не предлагат социална сигурност, държавна здравна служба или пенсии. От изследвания се установи,че африканците имат желание за поне 5 деца в семейството, особено в региони разкъсвани от глад. Много мъже в провинцийте все още смятат че контрола по раждаемостта е изцяло отговорност на жените. HIV и AIDS все още нарастат отчасти защото мъжете отказват да носят презервативи или нямат достъп до такива. Все пак най-главната причина за СПИН е липсата на запаси или здравната инфраструктура.

Атмосферни фронтове - Топъл фронт

Преминаването на топъл фронт е свързано със смяната на студена с топла въдушна маса. Скоростта , с която навлиза топлия фронт зависи от скоростта, с която се отдръпва студения. Тази скорост е обособена от ъгъла, който сключват изобарите на студения въздух с фронталната линия. Колкото по-голям е ъгъла толкова по-голяма е скоростта, с която се отдръпва. Облачната система на топлия фронт е представена от перести - пересто слоести - високо слоести- слоесто дъждовни (Cirrus - Cirrustratus- Altostratus- Nimbostratus). С настъпване на фронта се наблюдават перести облаци, които в последствие се сменят с пересто - слоести. С приближаването на фронта те стават по- плътни, вече високо- слоести, а след това преминават в слоесто-дъждовни. Валежите обхващат ивица с широчина 300 - 400км. пред фронта. През лятото те са от дъжд, а през зимата от сняг. Преминаването на фронта е свързано с повишаване на температурите, спиране на валежите и слабо повишаване на налягането. Ако фронта се движи със скорост от 30км/h ще премине за 24часа, а валежите за 10 часа.